ИСТОРИЯТА

Появата и първоначалното развитие на индивидуална и организирана онкологична дейност и създаването на онкологични здравни заведения у нас е свързано преди всичко с изграждането на българската радиологична и лъчетерапевтична школа. Началото на системно и комплексно лечение на злокачествените тумори и проследяването на болните се постави през 1937 г. със създаването на Противораков център към Рентгеновия институт. Там заедно с рентгеновата терапия се започва лечение с радий.

Пионери на кюри-терапията в България са проф. А. Сахатчиев след краткотрайна командировка в Загреб и д-р А. Николаев, който след 4-месечна специализация в Германия въвежда мулажна, "вътрекухинна" и интеракавитарна кюри-терапия.

Хабилитационният труд на А. Николаев е първият онкологичен системен труд върху лечението и проследяването на 843 болни с рак на кожата, долната устна, езика, ректума и женските гениталии, лекувани в Противоракаовия център през 1937–41 г.

Няколко години по-рано, обаче, А. Сахатчиев през 1930 г. изнася първия онкологичен реферат на тема: "Борабата с рак у нас и в чужбина" пред Софийския клон на Българския лекарски съюз.

Съществена роля изиграва изградената през 1951 г. предимно от рентгенолози и радиолози онкорадиологична мрежа.

В доктрината при организирането на Научноизследователския онкологичен институт (НИОИ) се приема, че той е продължител на дейността на Противораковия център. На НИОИ се възлага методичното ръководство на окръжните онкологични диспансери (ООД).

Проф. Г. Тенчoв има особени заслуги като първи ректор – основател на ИСУЛ и директор на Научноизследователския онкологочен институт. Проф. В. Михайлов поставя началото на важен етап в историята на лъчелечението с обединяването на НИОИ със Софийските градски и окръжен диспансери и преместването им в кв. "Дървеница", където понастоящем се намира нашата болница.